а морето се бушува под нежна светлина,

когато притихнало във своите окови

сърцето жадува топлина.

В съня се давят бъдеще и минало,

размива се в моментите реалността

и малка болка скрита в разума

пътечка си проправя към повърхността.

Притъмнила всички слабости,

душата жадно търси красота,

в часове, когато мислиш, че се давиш

и погледът потънал е в мъгла.

Пожари бурни превръщат се във въглени

и пепел черна поглъща всяка тлееща мечта.

А там, в забравата мъничка надежда

блести измъчена едва.

Нито вятър, нито силни бури

способни са да погубят любовта,

а едни очи са глътка въздух,

за която дълго си мечтал!