Постинг
17.01.2017 15:25 -
Счупените хора
И си мислиш, че всичко знаеш.
И си мислиш, че винаги си прав.
И се мислиш за подготвен за изненадите в живота.
Поглеждаш настрани.
А там счупените хора, затънали в кал, парченцата събират.
Защото забравили са вече какво е да си цял.
И сочат ги с насмешка всички.
Защото нивга пръста си не са мърсили.
Съдят без да знаят какво е да си долу.
А не знаят и какво е да летиш.
Защото лесно е да мислиш, когато далеч си от калта.
А там счупените хора парченцата събират.
Защото забравили са вече какво е да си цял.